Очаквано: Гешев няма да се яви в Комисията за полицейско насилие
Според Прокуратурата явяването на Иван Гешев във Временната комисия по случая с полицейското принуждение над протестиращи би представлявало нарушаване на Конституцията. Това излиза наяве от позиция на Прокуратурата на Република България по мотив случая с фрагментите на принуждение над протестиращи.
„ Прокуратурата на Република България показва разбирането си, че взаимоотношението сред институциите в границите на техните пълномощия е единствената гаранция за отбрана на правата и законните ползи на българските жители. Народното събрание е главната институция на парламентарната република, каквато е България. Като върховен законодателен орган Народното събрание приема законите, които са наложителни за българските жители и следва да бъдат прецизно спазвани от всички “, се показва в позицията.
На 12.08.2021 година в Прокуратурата на Република България (ПРБ) е получена покана за присъединяване на основния прокурор в съвещание на 18.08.2021 година на Временната комисия в 46-ото Народно заседание за следствие на обстоятелства и условия при потребление на сълзотворен газ, използването на мощ и помощни средства от Министерство на вътрешните работи, осъществени на 10 юли и 2 септември 2020 година против протестиращи жители, както и за следствие на обстоятелства и условия, свързани с използване на специфични разследващи средства на протестиращи жители и опозиционни водачи и членове на политически партии от опозицията, в лицето на нейния ръководител Николай Хаджигенов.
С писмо от 18.08.2021 година №2520/2021 година ръководителят на Временната комисия е известен, че по отношение на негови писма от 28.07.2021 година и 30.07.2021 година, отговори със подобен предмет и наличие към този момент са изпратени до него на 02.08.2021 година и на 05.08.2021 г
В писмата е отправено искане основният прокурор Иван Гешев да даде на парламентарната комисия „ всички данни за формирани досъдебни производства против протестиращи жители “, материали от съответни досъдебни производства, следени от Специализираната прокуратура, в това число събрани посредством специфични разследващи средства и класифицирани по съответния ред.
„ Конституционните пълномощия на основния прокурор са уредени в член 126 ал.2 от Конституцията на Република България. Те са методическо управление и контрол за правда. С последните промени на Конституцията в края на 2015 година и промените в Закона за правосъдната власт от 2016 година е изключена опцията за интервенция на основния прокурор в работата на прокурорите по съответни преписки и досъдебни производства. В пълномощията на основния прокурор е да управлява само административните ръководители, и то единствено във връзка с административната им активност “, се споделя още в позицията.
„ Чл. 84 алинея 16 от Конституцията на Република България дефинира границите, в които може Народното събрание да се намесва в активността на прокуратурата – с чуване и приемане на отчети по използването на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Според решение на Конституционния съд от 6 юни 2017 година „ Народното събрание не може да изисква от основния прокурор отчет по отношение на активността на прокуратурата по съответно наказателно произвеждане “. Това е единственото и безпротиворечиво пояснение на конституционните разпореждания. Противното би представлявало нарушаване на Конституцията на Република България от страна на основния прокурор и интервенция в независимостта на обособените магистрати “, обявиха от Прокуратурата.
Конституцията на Република България има директно деяние и решенията на Конституционния съд (КС) са наложителни. Трайната процедура на Конституционен съд /виж решение по дело № 15 от 2016 година и решение по дело №7 от 2011 година./ е, че е неприемлив парламентарен надзор върху активността на обособените магистрати и по обособени каузи. Противното, респ. " повтаряне " на дейности по наказателни каузи, би представлявало директна интервенция в независимостта на правосъдната власт и нарушаване на Конституцията.
„ Прокуратурата на Република България показва разбирането си, че взаимоотношението сред институциите в границите на техните пълномощия е единствената гаранция за отбрана на правата и законните ползи на българските жители. Народното събрание е главната институция на парламентарната република, каквато е България. Като върховен законодателен орган Народното събрание приема законите, които са наложителни за българските жители и следва да бъдат прецизно спазвани от всички “, се показва в позицията.
На 12.08.2021 година в Прокуратурата на Република България (ПРБ) е получена покана за присъединяване на основния прокурор в съвещание на 18.08.2021 година на Временната комисия в 46-ото Народно заседание за следствие на обстоятелства и условия при потребление на сълзотворен газ, използването на мощ и помощни средства от Министерство на вътрешните работи, осъществени на 10 юли и 2 септември 2020 година против протестиращи жители, както и за следствие на обстоятелства и условия, свързани с използване на специфични разследващи средства на протестиращи жители и опозиционни водачи и членове на политически партии от опозицията, в лицето на нейния ръководител Николай Хаджигенов.
С писмо от 18.08.2021 година №2520/2021 година ръководителят на Временната комисия е известен, че по отношение на негови писма от 28.07.2021 година и 30.07.2021 година, отговори със подобен предмет и наличие към този момент са изпратени до него на 02.08.2021 година и на 05.08.2021 г
В писмата е отправено искане основният прокурор Иван Гешев да даде на парламентарната комисия „ всички данни за формирани досъдебни производства против протестиращи жители “, материали от съответни досъдебни производства, следени от Специализираната прокуратура, в това число събрани посредством специфични разследващи средства и класифицирани по съответния ред.
„ Конституционните пълномощия на основния прокурор са уредени в член 126 ал.2 от Конституцията на Република България. Те са методическо управление и контрол за правда. С последните промени на Конституцията в края на 2015 година и промените в Закона за правосъдната власт от 2016 година е изключена опцията за интервенция на основния прокурор в работата на прокурорите по съответни преписки и досъдебни производства. В пълномощията на основния прокурор е да управлява само административните ръководители, и то единствено във връзка с административната им активност “, се споделя още в позицията.
„ Чл. 84 алинея 16 от Конституцията на Република България дефинира границите, в които може Народното събрание да се намесва в активността на прокуратурата – с чуване и приемане на отчети по използването на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Според решение на Конституционния съд от 6 юни 2017 година „ Народното събрание не може да изисква от основния прокурор отчет по отношение на активността на прокуратурата по съответно наказателно произвеждане “. Това е единственото и безпротиворечиво пояснение на конституционните разпореждания. Противното би представлявало нарушаване на Конституцията на Република България от страна на основния прокурор и интервенция в независимостта на обособените магистрати “, обявиха от Прокуратурата.
Конституцията на Република България има директно деяние и решенията на Конституционния съд (КС) са наложителни. Трайната процедура на Конституционен съд /виж решение по дело № 15 от 2016 година и решение по дело №7 от 2011 година./ е, че е неприемлив парламентарен надзор върху активността на обособените магистрати и по обособени каузи. Противното, респ. " повтаряне " на дейности по наказателни каузи, би представлявало директна интервенция в независимостта на правосъдната власт и нарушаване на Конституцията.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ